Рихард Вагнер
(1813–1883)
- Рихард Вагнер – снимка Уикипедия
Рихард Вагнер (Wilhelm Richard Wagner) е немски композитор, либретист, диригент, музиковед, есеист, режисьор, философ и революционер, известен предимно със своите опери и музикални драми. За разлика от повечето други композитори Вагнер винаги пише сам сценария и либретото на своите произведения. Признат е за един от най-големите музиканти на всички времена. Остава в историята главно с реформата на музикалния театър.
За Вагнер музиката е синтез и средство за изразяване на определени философски концепции. Неговото революционно изкуство предизвиква смесени реакции в света на музиката и сред критиците. Вероятно поради тази причина композиторът познава успеха едва през късните години от своя живот. Неговото творчество оказва силно въздействие върху европейската култура през втората половина на XIX век и първите десетилетия на XX век.
Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 година в Лайпциг, Саксония, в семейството на чиновника Карл Фридрих Вагнер и Йоханна Розина Вагнер, която е дъщеря на мелничар. Той е деветото дете. Баща му умира от тиф шест месеца след неговото раждане. След смъртта на Карл Фридрих Йоханна се жени за актьора и драматург Лудвиг Гайер и се преместват в Дрезден.
През ранните си детски години Рихард боледува често. Поради професията на втория му баща, се налага да се местят често от един град в друг и образованието на момчето не е последователно. Въпреки това бъдещият композитор чете много, посещава концерти, прави първите си опити да композира и се увлича по театралната драматургия. Проявява интерес към философията и политиката.
Под влияние на втория си баща Рихард започва да учи музика в църквата Св. Тома Теодор. Проявява интерес към театъра, политиката и философията и взема участие в някои представления. През февруари 1831 постъпва в университета на Лайпциг, като малко преди това е представена една от първите му работи – увертюрата в си бемол мажор. Той присъства на лекции по философия и естетика и учи музика. Среща се с личности, свързани с полските революционери в изгнание. Неговите революционни идеи се проявяват не само в обществения живот, но и в музиката. През 1832 пътува до Моравия, а след това посещава Виена. В Прага завършва симфонията си в до мажор, която през януари 1833 година е изпълнена пред публика в Лайпциг.
През периода 1833-1842 Рихард Вагнер година работи като театрален певец в Магдебург, а след това става диригент на музикалния театър. Предприема пътувания до Норвегия, Лондон и Париж. Създава увертюрата на „Фауст“ и операта „Летящият холандец“.
С помощта на брат му, певецът Карл Алберт, Вагнер става репетитор (хормайстор) във Вюрцбург, като не престава да композира. През 1834 заема мястото на директора в Магдебургския театър. Запознава се с актрисата Мина Планер, за която се жени след двугодишно ухажване. По-късно работи за кратко в Кьонигсберг и Рига. С течение на времето Мина започва да съжалява за избора си и го напуска. Двамата се събират отново през 1838 година и пътуват до Париж и Лондон.
В началото на 1843 година в Дрезден е поставена операта „Летящият холандец“, която е представена само четири пъти, но донася известност на Вагнер и същата година той е назначен за придворен капелмайстор. Славата му обаче привлича и многобройните му кредитори, което му създава значителни проблеми.
На 15 юни 1848 година, малко след революционните събития в града, Вагнер се произнася публично в защита на републиканските идеи. В резултат на това губи заемания пост. Участието му в политическите размирици разгневява германската аристокрация и това налага да прекара по-голямата част от живота си като емигрант в Швейцария и Франция. По своите убеждения Вагнер е и антисемитист.
През май 1849 година, докато Вагнер е на репетиция, обискират дома му и искат да го арестуват заради участието му в Дрезденското въстание. Той оставя съпругата си и многобройните си кредитори и се премества в Цюрих, където прекарва следващите десет години. Една от първите, които му оказва подкрепа там, в съпругата на един френски търговец. Тя не остава безразлична към ухажването от страна на немския композитор. След този скандал идва друг, предизвикан от връзката му с Матилда Везендонк, съпругата на мецената, която осигурява възможност на Вагнер да се премести в прекрасна къща на брега на Цюрихското езеро.
Вагнер работи като диригент. Не се вижда със съпругата си в продължение на една година, след което живеят за кратък период заедно, но отново се разделят и този път завинаги. В последствие той се жени за дъщерята на Лист. Принуден е да напусне Венеция и се установява в Люцерн.
През 1858 година Рихард Вагнер посещава за кратко Венеция, Париж и Берлин. Шест години по-късно съвсем неочаквано придобива благосклонността на баварския крал Людовик II. Той погасява дълговете му и го издържа през следващите години, за да може да твори. Установява се в Мюнхен. Извършва редица концертни турнета, които допринасят за славата му като диригент. През 1862-1863 посещава Виена, Прага, Санкт Петербург, Будапеща и Карлслуге, но опитите му да завладее Париж се оказват неуспешни.
През 1870 година Вагнер е в Байройт. Интересът му е привлечен от Маркграфската опера, където иска да представи своите произведения. Но нейната сцена се оказва неподходяща, тъй като не може да побере многобройния му оркестър. Тогава решава да построи свой фестивален комплекс в същия град. Проектът е завършен през август 1876 година и се превръща в едно от най-важните културни събития, което в последствие става известно като ежегодните „Вагнерови празници“.
През 1882 година Рихард Вагнер е във Венеция, където на 13 февруари умира от сърдечен удар.